Както е посочено в шастрите, dharmaṁ tu sākṣād bhagavat-praṇītam (SB 6.3.19): думата дхарма се отнася до заповедите или законите, дадени от Върховната Личност на Бога. Sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja (BG 18.66): истинската дхарма е пълното отдаване на Върховната Личност на Бога. Следователно истинската дхарма означава бхакти, или предано служене на Бога.